AmiGosbg.com

Адвентен форум на АмиГос
Дата и час: Сря Апр 23, 2014 9:12 am

Часовете са според зоната UTC




Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Дванадесетте разузнавачи - 34 - Патриарси и пророци - Елена Вайт - (Елън Уайт)
МнениеПубликувано на: Нед Апр 26, 2009 9:01 am 
Offline
Сътрудник
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 06, 2009 9:22 pm
Мнения: 991
Дванадесетте разузнавачи
Единадесет дни след като напусна планината Хорив, еврейското множество
се настани на лагер в Кадис в пустинята Фаран, недалеч от границите на
обещаната земя. Тук людете сметнаха, че трябва да изпратят съгледвачи да
огледат страната. Мойсей представи въпроса пред Господа и Той даде
разрешение с указанието за тази цел да се избере по един от началниците
на всяко племе. Хората бяха избрани и Мойсей им каза да отидат да
разгледат страната - каква е тя, какви са разположението и природните й
дадености, какъв е народът, който живее в нея - дали е силен или слаб,
многоброен или малоброен, каква е почвата и нейното плодородие и да
донесат от плодовете на земята.
Те отидоха и разгледаха цялата земя, като влязоха през южната граница и
стигнаха до северния край. Върнаха се след четиридесет дни. Народът на
Израил лелееше големи надежди и очакваше разузнавачите с растящо
нетърпение. Новината, че са се върнали, се разнесе от племе на племе и
бе посрещната с радост. Всички се втурнаха да видят тези, които
благополучно бяха избягнали опасностите на своето начинание.
Разузнавачите донесоха плодове, показващи плодородието на земята. Беше
време на гроздобер и те домъкнаха един толкова голям грозд, че бе носен
от двама души. Донесоха смокини и нарове, които изобилно растяха там.
Народът се зарадва, че ще завладее една толкова добра земя и внимателно,
така че да не изпусне нито дума, се вслуша в представения на Мойсей
доклад. “Ходихме в земята, в която ни изпрати - започнаха съгледвачите -
и наистина там текат мляко и мед. Ето и плода й” (Числа 13:17-33, 14
гл.). Хората се изпълниха с ентусиазъм, нетърпеливи да се подчинят на
Господния глас и веднага да завладеят земята. Но след като описаха
красотата и плодородието й, всички, освен двама от съгледвачите, се
спряха на трудностите и опасностите, които стояха пред израилтяните, ако
предприемат поход срещу Ханаан. Изброиха силните народи, разположени в
различни части на страната и казаха, че градовете били укрепени и много
големи, а народът, който живее в тях - силен, и било невъзможно да бъде
победен. Изтъкнаха също, че видели гиганти - Енаковите синове - и дума
не можело да става, че ще завладеят земята.
Сега картината се промени. Надеждата и куражът отстъпиха място на
страхливо отчаяние. Когато съгледвачите изразиха чувствата на
собствените си невярващи сърца, изпълнени с обезкуражение под влиянието
на Сатана, неверието им хвърли мрачна сянка върху събранието и могъщата
Божия сила, така често проявявана в полза на избрания Му народ, бе
забравена. Народът не се спря да помисли, не разсъди, че Този, Който го
бе водил досега, щеше със сигурност да му даде земята. Не си спомни как
чудно го бе избавил от потисниците му, прорязвайки пътека през морето и
унищожавайки преследващите го фараонови множества. Не помисли за Бога и
действаше така, сякаш зависеше изцяло от силата на оръжията.
В неверието си евреите ограничиха Божията сила, изразиха недоверие в
ръката, която безопасно ги бе водила дотогава. Повториха старата си
грешка - недоволството против Мойсей и Аарон. “Значи това е краят на
нашите славни надежди - казаха те. - Това е земята, към която пътувахме
през целия път от Египет, за да я притежаваме.” Обвиниха водачите си, че
мамят народа и въвеждат Израил в беда.
Людете отново бяха безкрайно отчаяни и разколебани. Вдигна се силен,
изпълнен с мъка вик, и се смеси със смутеното недоволство на гласовете.
Халев прецени ситуацията и смело застана в защита на Божието слово, като
направи всичко по силите си, за да противодейства на злото влияние на
неверните си спътници. За момент народът млъкна, за да чуе думите на
надежда и кураж за добрата земя. Халев не се възпротиви на казаното.
Стените бяха високи и ханаанците бяха силни, но Бог бе обещал земята на
Израил. “Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я
превземем” - увещаваше ги той.
Но другите десет го прекъснаха, като обрисуваха пречките в още по-тъмни
от първия път краски. “Не можем да излезем против ония люде, защото са
по-силни от нас - заявиха те... - и всичките люде, които видяхме в нея,
са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове от
исполинския род и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци. Такива
се виждахме и на тях.”
Тези мъже, след като веднъж бяха тръгнали по пътя на невярващите,
упорито се противопоставиха на Халев и Исус Навин, на Мойсей и на Бога.
Всяка стъпка напред ги правеше още по-решителни. Бяха намислили да
обезкуражат всяко усилие за превземане на Ханаан. Изопачиха истината, за
да подкрепят собственото си безбожно влияние. Казаха, че тая земя
“изпояжда людете си”. Този доклад бе не само неверен, но и лъжлив и
несъстоятелен. Съгледвачите заявиха, че земята е плодородна и цветуща, а
народът - с гигантски ръст. Всичко това би било невъзможно, ако климатът
бе така нездравословен, че земята да “изпояжда людете си”. Но отдали
сърцата си на неверие, хората сами се поставиха във властта на Сатана и
никой не можеше да каже докъде щеше да ги доведе той.
“Тогава цялото общество извика с висок глас и людете плакаха през оная
нощ.” Бързо последваха бунт и открито недоволство, защото Сатана се бе
разразил и народът сякаш бе лишен от разум. Хората кълняха Мойсей и
Аарон, забравили, че Бог слушаше дяволските им думи и че покрит от
облачния стълб, Ангелът на Неговото присъствие беше свидетел на ужасното
им гневно избухване. С горчивина викаха: “Да бяхме измрели в египетската
земя! Или в тая пустиня да бяхме измрели!” Тогава чувствата им се
надигнаха против Бога. “И защо ни води Господ в тая земя да паднем от
нож и жените ни, и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-
добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: “Да си поставим
началник и да се върнем в Египет.” Така обвиниха не само Мойсей, но и
самия Бог в измама, че им е обещал земя, която не могат да завладеят.
Стигнаха дотам да си определят началник, който да ги поведе обратно към
земята на страданието и робството им, откъдето бяха избавени със силната
ръка на Всемогъщия.
В смирение и тревога “Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото
множество на обществото израилтяни”, незнаейки какво да сторят, за да ги
върнат от тяхното безразсъдно и гневно намерение. Халев и Исус Навин се
опитаха да успокоят безредието. С раздрани дрехи в знак на скръб и
неодобрение се втурнаха сред хората и ясните им гласове се чуха над
бурята от бунтовни оплаквания. “Земята, през която минахме, за да я
съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към
нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде - земя, гдето
текат мляко и мед. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от
людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от
върху тях, а Господ е с нас; не бойте се от тях!”
Ханаанците бяха изпълнили мярката на своето нечестие и Господ не желаеше
повече да ги понася. След като защитата Му се отстранеше, те щяха да
бъдат лесна плячка. Чрез Божия завет земята бе обещана на Израил. Но
фалшивият доклад на неверните съгледвачи бе приет и чрез него цялото
събрание бе измамено. Предателите извършиха своето дело. Ако само двама
мъже бяха предали лош доклад, а останалите десет бяха окуражили хората
да превземат земята в името на Господа, пак поради нечестивото си
неверие те щяха да предпочетат съвета на двамата. Но сега само двама
защитиха правото, докато другите десет бяха на страната на бунта.
Неверните съгледвачи отхвърлиха с висок глас свидетелството на Халев и
Исус и се вдигна рев двамата да бъдат убити с камъни. Безумната тълпа
грабна предмети, с които да убие тези верни мъже. Хората се втурнаха с
диви викове, когато изведнъж камъните паднаха от ръцете им, обзе ги ужас
и се разтрепериха от страх. Бог се намеси, за да възпре убийственото им
намерение. Славата на Неговото присъствие като горяща светлина освети
скинията. Целият народ видя Господния знак. Един по-могъщ от тях се
разкри и никой не се осмели да продължи съпротивата си. Далите неверен
доклад съгледвачи се наведоха раболепно, обзети от ужас и със затаен дъх
влязоха в шатрите си.
Сега Мойсей стана и влезе в скинията. Господ му заяви: “Ще ги поразя с
мор и ще ги изтребя, а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от
тях.” Но Мойсей отново се застъпи за народа си. Не можеше да се съгласи
те да бъдат унищожени, а сам той да стане родоначалник на по-могъщ
народ. Призовавайки Божията милост, той каза: “...моля Ти се, нека се
възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки: “Господ е
дълготърпелив и много милостив...” Прости, моля Ти се, беззаконието на
тия люде... според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.”
Господ обеща да пожали Израил от непосредствено изтребване, но поради
неверието и страхливостта му не пожела да изяви силата Си, за да подчини
неприятелите му. Затова в милостта Си му показа единствения безопасен
път - да се върне към Червено море.
В бунта си народът бе възкликнал: “...в тая пустиня да бяхме измрели!”
Сега това пожелание щеше да се изпълни. Господ заяви: “...ще направя на
вас така, както вие говорихте в ушите Ми; труповете ви ще паднат в тая
пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет
години и нагоре, които сте роптали против Мене... Но децата ви, за които
рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята,
която вие презряхте.” А за Халев Той каза: “Понеже слугата ми Халев има
в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в
земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява.” Както
съгледвачите бяха прекарали четиридесет дни в пътуването си, така
израилевите множества трябваше да скитат в пустинята четиридесет години.
Когато Мойсей извести на людете Божественото решение, гневът им се смени
с оплакване. Те знаеха, че наказанието им е сигурно. Десетте неверни
съгледвачи, Божествено поразени от язвата, умряха пред очите на целия
Израил, а в тяхната участ народът прочете собствената си съдба.
Сега изглеждаше като че се покайват искрено за грешното си поведение. Но
те тъгуваха повече поради резултата от злата си постъпка, отколкото от
съзнание за собствената си неблагодарност и непослушание. Когато
разбраха, че Бог не се смили да отмени заповедта Си, упоритостта им се
надигна отново и заявиха, че не искат да се връщат в пустинята.
Нареждайки им да се отдалечат от земята на враговете им, Бог изпита
престореното им подчинение и доказа, че не бе истинско. Те знаеха, че
бяха сгрешили дълбоко, като позволиха на безразсъдните си чувства да ги
завладеят и като се опитаха да убият съгледвачите, които ги увещаваха да
се подчинят на Бога. Но само се ужасиха, осъзнавайки, че бяха направили
страхотна грешка, последствията от която щяха да се окажат бедствени за
тях. Сърцата им останаха непроменени и търсеха само повод, за да се
разбунтуват отново. Това се разкри, когато Мойсей чрез авторитета на
Бога им заповяда да се върнат обратно в пустинята.
Заповедта към Израил да не влиза в Ханаан в продължение на четиридесет
години бе горчиво разочарование за Мойсей, Аарон, Халев и Исус Навин, но
те приеха Божественото решение без роптание. А тези, които се бяха
оплаквали от Божието отношение към тях и бяха заявили, че искат да се
върнат в Египет, плакаха и жалееха горчиво, когато им бяха отнети
презрените от тях благословения. Те се бяха оплаквали неоснователно,
затова сега Бог им даде причина за плач. Ако бяха съжалили, когато
грехът им бе вярно изложен, тази присъда нямаше да бъде произнесена. Но
те жалеха за наказанието. Скръбта им не бе породена от покаяние и не
можеше да бъде повод за отменяне на присъдата им.
Прекараха нощта в оплаквания. Но с утрото дойде и надежда. Решиха да
изкупят страхливостта си. Когато Бог им бе казал да възлязат и да
превземат земята, те бяха отказали, а сега, когато им посочи пътя назад,
пак се възпротивиха по същия начин. Решиха да нападнат земята и да я
превземат. Може би Бог щеше да приеме делото им и да промени намеренията
Си спрямо тях.
Той им бе дал привилегията и дълга да влязат в земята в определеното от
Него време, но поради самоволното им неподчинение тази привилегия им бе
отнета. Сатана постигна целта си, като им попречи да влязат в Ханаан, а
сега ги подтикваше да направят това пред лицето на Божествената забрана,
въпреки че отказаха да го сторят тогава, когато Бог го изискваше от тях.
Така великият измамник спечели победата, като втори път ги подведе към
бунт. Те не бяха повярвали, че Божията сила ще действа с техните усилия
за завладяване на Ханаан. Но сега дръзнаха със собствени сили да
изпълнят делото, за което нямаха Божествена помощ. “Съгрешихме против
Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни
заповяда Господ, нашият Бог” (Второз. 1:41). Така ужасно ги бе заслепило
престъплението им. Господ никога не им бе заповядал да “тръгнат на бой”.
Неговата цел не беше да придобият земята чрез война, а чрез пълно
послушание към Неговите заповеди.
Макар сърцата им да бяха непроменени, хората бяха принудени да признаят
греховността и глупостта на бунта си след доклада на съгледвачите. Сега
разбраха стойността на благословението, което така безумно бяха
отхвърлили. Изповядаха, че собственото им неверие им бе попречило да
влязат в Ханаан. “Съгрешихме” - казаха те, признавайки, че грешката бе в
тях, а не в Бога, Когото така нечестно бяха обвинили в неизпълнение на
обещанията Му. Макар признанието им да не произлизаше от истинско
покаяние, то оправда справедливостта на Божието отношение към тях.
Господ още действа по подобен начин, за да прослави името Си, като
довежда хората да признаят Неговата справедливост. Когато изповядващите,
че го обичат, се оплакват от Неговото провидение независимо от
обещанията Му, те презират тези обещания и отдавайки се на непослушание,
се обединяват със злите ангели против Божиите намерения. При тези случаи
Господ често така надмогва обстоятелствата, че да доведе тези хора там,
където биха се убедили в греха си и макар и не чрез истинско покаяние да
бъдат принудени да признаят нечестивото си поведение и справедливостта,
и добротата на Божието отношение към тях. Така Бог оставя противниците
да действат, за да се изявят делата на тъмнината. И макар духът,
подтикнал ги към злите им пътища, да не се променя коренно, те правят
признания, които оправдават Божията чест и верните Му изобличения,
отхвърлени и изопачени от тях. Така ще бъде и в края, когато се излее
Божият гняв. Когато “Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши
съдба над всички”, Той също ще “обяви за виновни всичките нечестивци за
всичките нечестиви дела” (Юда 1:14, 15). Всеки грешник ще може да види и
да признае справедливостта на присъдата си.
Въпреки Божествената присъда израилтяните се приготвиха да предприемат
поход към Ханаан. Снабдени с оръжие и боеприпаси, те бяха според
собствената си оценка напълно готови за битка. Но в очите на Бога и на
Неговите изпълнени с мъка служители бяха жалки и неподготвени. Когато
почти четиридесет години по-късно Господ нареди на Израил да възлезе и
превземе Ерихон, Той му обеща да бъде с него. Ковчегът, съдържащ закона
Му, бе носен пред войската. Избраните от Него водачи трябваше да
направляват движението по Божествения промисъл. С такова ръководство не
можеше да ги постигне никакво зло. Но сега, противно на Божията заповед
и на тържествената забрана на водачите им, те тръгнаха да се срещнат с
армиите на врага без ковчега и без Мойсей.
Тръбата засвири тревога и Мойсей се втурна след тях с предупреждението:
“Защо престъпвате така Господнето повеление, тъй като това няма да
успее? Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви
поразят неприятелите ви. Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас
и вие ще паднете от нож” (Числа 14:41-48).
Ханаанците бяха чули за тайнствената сила, която изглежда водеше този
народ и за чудесата, извършени за него. И сега събраха силна войска, за
да отблъснат нападателите. Атакуващата армия нямаше водач. Не бе
издигнала молитва към Бога, за да й даде Той победата. Хората се
втурнаха с отчаяното намерение да променят съдбата си или да умрат в
битката. Макар и необучено за война, голямото множество въоръжени мъже
се надяваше с внезапна и силна атака да сломи всяка съпротива. Дръзко
предизвика врага, който не се осмеляваше да нападне.
Ханаанците се бяха установили на едно скалисто плато, до което можеше да
се стигне само през тесни проходи и с опасно изкачване нагоре. Огромният
брой на еврейското множество можеше само да направи поражението по-
ужасно. То запълзя бавно по планинските пътеки, изложено под
смъртоносните стрели на неприятеля горе. Масивни скали се свличаха,
отбелязвайки пътя си с кръвта на смазаните. Стигналите горе, изтощени от
изкачването, бяха отблъснати жестоко и върнати назад, понесли огромни
загуби. Бойното поле се покри с телата на убитите. Израилевата армия бе
разбита напълно. Поражение и смърт бяха резултат от този опит за бунт.
Накрая, принудени да се подчинят, останалите живи се върнаха и плакаха
пред Господа, но Господ не послуша гласа им, нито им даде ухо (по
Второз. 1:45). Значителната победа вдъхнови за решителна съпротива
неприятелите на Израил, чакали досега с трепет наближаването на това
могъщо множество. Всичко, което бяха слушали, че Бог бе извършил за
Неговия народ, сметнаха сега за лъжа и разбраха, че няма защо да се
боят. Това първо поражение на Израил вдъхна на ханаанците смелост и
решителност и значително увеличи трудностите на похода. На Израил не
оставаше нищо друго освен да се отдръпне към пустинята пред лицето на
триумфиращите си врагове, знаейки, че там трябва да бъде гробът на цяло
едно поколение.

_________________
Суета на суетите, казва проповедникът;
суета на суетите, всичко е суета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Дванадесетте разузнавачи - 34 - Патриарси и пророци - Елена Вайт - (Елън Уайт)
МнениеПубликувано на: Нед Апр 26, 2009 9:02 am 
Offline
Сътрудник
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 06, 2009 9:22 pm
Мнения: 991
Мнения и въпроси по темата тук. Ако няма походяща тема, създайте нова!
Живот и писания на Елена Вайт

_________________
Суета на суетите, казва проповедникът;
суета на суетите, всичко е суета.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на: